МАЛАТЯ шехитлери Гюн: 18. 04. 2007 Саат: 11:00 - 13:15 МАЛАТЯ шехитлери Гюн: 18. 04. 2007 Саат: 11:00 - 13:15 Йер: МАЛАТЯ / Тюркийе Неджати Айдън Тилман Геске Уур Йюксел

МАЛАТЯ шехитлери МАЛАТЯ МАЛАТЯ шехитлери МАЛАТЯ Тюркиенин доусунда бюйюк бир касаба (500.000 киши) Дюнянън ‘кайъсъ башкенти’ сон сенелерде чок киши кьойлерден гелди халк чок фанатик ве капалъ

МАЛАТЯ шехитлери МАЛАТЯ’да кючюджюк бир толантъ вар: МАЛАТЯ шехитлери МАЛАТЯ’да кючюджюк бир толантъ вар: 8 мисйонер ве 13 йерли киши Бир китапевинде топланъйорлар

МАЛАТЯ шехитлери Неджати Айдън МАЛАТЯ шехитлери Неджати Айдън - ески бир иманлъ иди ве Раб ичин ишлерди. 35 яшънда, каръсънън адъ Шемса ики къзанъ вардъ ьонфже Измирдеки топлантъя хизмет едерди. Ама гечен сене Ноември айънда хиссетти, насъл Раб ону Малатяя чаъръйор ве хемен орая ташъндъ.

МАЛАТЯ шехитлери Уур Йюксел 32 яшънда ве чок йени бир иманлъ иди. МАЛАТЯ шехитлери Уур Йюксел 32 яшънда ве чок йени бир иманлъ иди. Аслънда Елазъ касабасъндан, ама сонра о да Малатяя ташъндъ Бир иманлъ къза нишанлъ иди. Алтъ ай сонра евленеджекти.

МАЛАТЯ шехитлери Тилман Геске Алманядан гелен 45 яшънда бир мисйонер МАЛАТЯ шехитлери Тилман Геске Алманядан гелен 45 яшънда бир мисйонер 10 сенеден бери Тюркиеде яшардъ ве 4 сене ьондже Малатяя ташъндъ. Каръсъ Сусана ве 3 къзанъ иле халка якън яшардъ, кенди екмеини казанърдъ. Чок сакин ве сессиз бир киши иди. Малатяда йени Кутсал Китап коментаръ язардъ.

МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР Хепси 18-20 яшларънда МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР Хепси 18-20 яшларънда университейе гирмек ичин окурдулар хепси мюслюман групларъндан дестекленен йуртларда (общожитиелерде) яшардълар. Емре Гюнайдън Салих Гюлер Джума ЬОздемир Хамит Чекер Абузер Йълдъръм

МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР гечен сене топлантълара гелмейе башла-дълар, кендилерини мерак едермиш гиби яптълар. 18. Априлде сабахлейин ьондже джамийе гидип намаз кълдълар. Пазардан катиллик ичин герекли шейлер алдълар: екмек бъчакларъ, елдивенлер, хавлулар бир де кова – чок кан акаджактъ. 9да китап евине гелдилер, бирликте Инджил дерсине башладълар.

МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР Дерсин ортасънда Емре кардешлере сорду, ‘Мухаммеди пейгамбер оларак кабул едийор мусунуз’. Онлар хайър дейиндже, еллери аякларъ баладълар ве бъчакла делик дешик етмейе башладълар. 3 саат девам еттилер. Кардешлеримизин бурунларъ, кулакларъ ве ен сонунда барсакларънъ ьобюрлеринин ьонюнде дири дири кестилер. Башка ики кардеш офисе гелиндже, шюпе едип полиси чаърдълар Полис капъя гелиндже, катиллер паникая дюшюп кардешлеримизин боазларънъ кестилер.

МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР МАЛАТЯ шехитлери КАТИЛЛЕР Групун башъ олан Емре джамдан ашаъ инип качмая чалъштъ. О заман икинджи каттан дюшюп аър яраландъ. ЬОбюр чоджуклар да канлъ еллерле тутукландъ. Неджати ве Тилман йеринде ьолдю, Уур бираз сонра хастенеде ьолдю.

МАЛАТЯ шехитлери Катилликтен сонра МАЛАТЯ шехитлери Катилликтен сонра ЬОлен кардешлерин джесетлери кимсейе гьостерилмийор. Тилман’ън беденинде 156 бъчак ярасъ вар. Боазларъ ьойле кестилер, нередейсе кафаларъ копаджактъ. Отопси япан доктор деди ки: “Хаятъмда ьойле бир джесет даа гьормедим” Даа 7 киши, яни топлам 12 киши тутукландъ. Бу катиллиин аркасасъндаки адамлар аранъйор.

МАЛАТЯ шехитлери ХАЛКЪН ТЕПКИСИ МАЛАТЯ шехитлери ХАЛКЪН ТЕПКИСИ Катиллиин хабери бютюн Тюркиеде бир бомба гиби патладъ. Бютюн политикаджълар ве кими мюслюманлар да буна каршъ гидийор. Кимилери герчектен шок олмуш, ама Тюрклерин чоу ичин ен бюйюк кайгъсъ, дюняя резил олмамак.

МАЛАТЯ шехитлери ДЖЕНАЗЕЛЕР МАЛАТЯ шехитлери ДЖЕНАЗЕЛЕР Уурун аилеси онун джесетини алъп ону ходжа иле гьомдю. Неджати Измирде Англикан килисесинде гьомюлдю. Чок фазла киши гелдии ичин ону дъшаръда яптълар. 500 киши катълдъ. Илахилер ве дуаларла ону топраа вердилер. Каръсъ Шемса деди: “Бу беним ичин бир шерефтир”

МАЛАТЯ шехитлери

МАЛАТЯ шехитлери ДЖЕНАЗЕЛЕР МАЛАТЯ шехитлери ДЖЕНАЗЕЛЕР Малатяда Тилманън дженазеси чок еткилейиджи гечти. Девлет макамларъ хич ярдъм етмедилер. ЬОндже дедилер: “Адам мюслюман деил; алън ону башка йерде гьомюн” Сонра ону ески бир Ермени мезарлъънда гьомдюлер. Малатяда даа аз киши катълдъ, ама орадаки топлантъ даа да анламлъ гечти.

МАЛАТЯ шехитлери МАЛАТЯда дженазе

ЬОЛЕН МИСЙОНЕРИН КАРЪСЪНДАН КОНУШМА МАЛАТЯ шехитлери ЬОЛЕН МИСЙОНЕРИН КАРЪСЪНДАН КОНУШМА Бу сьоз бютюн газетелерде ве ТВда бюйюк сенсасйон яраттъ, чок кишинин йюреклерине докунду. Бир газете язди: “Бу кадънън бир сьозю, 1000 мисйонерин 1000 сенеде япамаяджаънъ яптъ.” “Бен катиллерден нефрет етмийорум, онлардан интикам истемийорум. Раб онларъ аф етсин, не яптъкларънъ билмийорлар.”

Бундан сонра не оладжак? МАЛАТЯ шехитлери Бундан сонра не оладжак? Тюркие халкъ даа фазла бьолюнеджек: бир късмъ християнларъ даа фазла сучлаяджак – ьобюр късмъ мюслюманлъктан бъкаджак. Кардешлерин чоу артък Раб ичин даа да атешли оладжаклар. Малатядаки килисе даълдъ, саде бир авуч иманлъ калдъ. Сузана Геске Малатяда калмая карар верди. Къзъ Мерйем 23. Нисан Байрамъ

МАЛАТЯ шехитлери Насъл дуа еделим? МАЛАТЯ шехитлери Насъл дуа еделим? Тюркиедеки кардешлер даа фазла куражлансънлар. Малатядаки топлулук йок олмасън, саклъ да олса девам етсин. Катиллерден ен азъндан бир киши имана гелсин. Халк мюслюманлъън не кадар фена олдууну анласън. Девлет артък политикасънъ деиштирсин.

Неджати ве Уур Тюрк килисесинин илк шехитлеридир. МАЛАТЯ шехитлери Неджати ве Уур Тюрк килисесинин илк шехитлеридир. Тилман, Тюркиеде Раб ичин ьолдюрюлен 2. мисйонердир.

Бешинджи Мюхюр (Ачъклама 6:9-11) 9 Не вакът бешинджи мюхюрю ачтъ, курбанйерини гьордюм. Онун алтънда о кишилерин джанларъ булунурду, хани Аллахън хаберинден ичин ве шахитлик еттиклери ичин ьолдюрюлдюлер. 10 Ве йюксек сесле шьойле баърдълар: "Ей кутсал ве дору ефенди, не замана кадар даваламаяджан ве йерйюзюнде отуранлардан канларъмъзън интикамънъ алмаяджан?" 11 Хер бирине беяз бир кафтан верилди. Ве онлара денилди ки, къса бир вакът даха даянсънлар. Тезлерде онларън хизметчи аркадашларъ ве кардешлеринден де онлар гиби ьолдюрюленлер оладжак. Иште, онларън сайъсъ тамам олана кадар, даянсънлармъш.

Бешинджи Мюхюр “Тибер ърмаъ (Рома) касаба дуварларъна кадар йюкселирсе, Нил ърмаъ да (Мъсър) йюкселмейип тарлаларъ суламаса, хава бозулурса, йер сарсаларса, кътлък олурса, салгън хасталък олурса – хемен херкес баъръйор: ‘Християнларъ асланлара!” Тертулиян (200)

Иманлълара баскъ ве сербестлик Бешинджи Мюхюр Иманлълара баскъ ве сербестлик Кузей Коре Афганистан Иран Джезаир Либия Сууди Арабистан Виетнам Судан Кузей Нигерия Сомалия Индонезия = ayrım = baskı = serbest = en çok baskı

Бешинджи Мюхюр Индонезия Северна Нигерия Китай Судан Еритрея Мъсър Пакистан

Бешинджи Мюхюр “Шехитлерин канъ, килисенин тохумудур.” (Тертулиян: 155–230) “Християн тарихинде 2000 сене ичинде 70 милион иманлъ Месихе садък калдъкларъ ичин ьолдюрюлдю. – бунларън 45,5 милиону (яни 65%) сон 100 сене ичинде” (Италиян газетеджи Антонио Сочи) Баскъ алтънда олан иманлълар... 1. Онларън аклъ фикри сонсузлукта, деил шимдики заманда 2. Джанла башла ийи хабери яйъйорлар 3. Кендине деил, Раббе хизмет едерлер 4. Аллахън сьозюне каршъ севгилери вар 5. Хизмет етмейе хазърдърлар

Доум санджъларън башлангъджъ Matta 24:8 Доум санджъларъ асъл доумдан хафталарджа ьондже башлъйор – сонра съклашъйорлар ве асъл доум башлъйор. Айнъ бунун гиби Месихин дьонюшюне яклаштъкча гьореджез, насъл ...Йерйюзюнде фелакетлер чоалъйор ...Иманлълара япълан баскъ чоалъйор ...Исанън ийи хабери чок хъзлъ яйъйор